Когато болката има познато лице
НАШАТА ЙОХИ Е В БЕДА
Един мой съученик навремето обичаше да казва следният лаф: „Животът е един от най-странните!“.
Точно така си е. Днес, докато сърфирах из новинарските сайтове в Мрежата, попаднах на едно познато лице – Йохи. Истинското й име е Йоана, но всички ние – от английските паралелки в езиковата гимназия във Враца – я знаехме като Йохи.
Беше едно от най-милите момичета измежду всичките ми съученички и имаше ослепителна и запленяваща усмивка.
Същата усмихната Йохи (макар и след близо 20 години) ме гледаше и от снимката днес. Не помня кога сме се виждали за последно, но не беше скоро. Май на някакво събиране преди поне 6-7 години…
Не знаех нито къде е, нито какво работи, дали има семейство и така нататък. Животът ни разпиля в много посоки…

Но днес разбрах. Прочетох, че има син. На 2 годинки и половина…

Че работи в АГ Болница „Д-р Щерев“. Явно и тя вече живее в София, а така и не сме намерили време или повод да се видим…

Научих и нещо друго. Че Йохи е сполетяна от ужасна и много рядка болест – тромбоцитопетична пурпура (болест на Мошкович).

И че има нужда от помощта ни.

От няколко години се занимавам с благотворителност по-отблизо.

Всичко започна със сайта за Галя, после (преди точно 3 години) създадох и сайта save-darina.org, малко след това и Коледа365, а съм правил и доста „единични“ сайтове за отделни хора, които имаха нужда от помощ и подкрепа.

Понякога хората, на които помагах – по този мой индиректен начин – ми ставаха много близки, по-близки и от кръвни роднини (точно това се случи с Галя), но в много случаи дори не познавах тези хора и така и не се случи да се запознаем наживо.

А сега за първи път мъката и болката имат познато лице. Усмихнатото лице на Йохи…

Това прави нещата още по-лични. Поне за мен.

За да бъдем хора и да сме съпричастни с чуждата болка не е задължително да познаваме лично човека, който се нуждае от нашето съчувствие. Но когато това е така – болката става и наша.

Моля ви, не подминавайте съдбата на тази млада жена – дори и да не я познавате!

Ако не можете да подпомогнете лечението с конкретна сума, поне изпратете линк към този текст до познатите си – все някой ще помогне! Публикувайте информацията в сайта си, блога си, профила си в някоя социална мрежа – това също може да се окаже от полза за събирането на сумата за лечение!

Ето и официалната информация от Darik NEWS:

Екипът на ОДЗ №2 в град Мездра се обръща за помощ за спасяването на една млада майка, болна от тежка болест.

На 39-годишната Йоана Цветанова Тодорова е поставена изключително рядката диагноза тромбоцитопетична пурпура (болест на Мошкович). След двуседмична борба за живота й, тя е преведена за последващо лечение в университетска болница в Мюнхен.

За лечението й са необходими средства, които семейството й не е в състояние да осигури. Родителите на Йоана – Мария Йончева Тодорова и Цветан Митов Тодоров, работещи в детската градина в Мездра, молят за човешка съпричастност.

Йоана работи в АГ Болница „Д-р Щерев“ – София. Тя има син на 2 годинки и половина.

Дарителска сметка в евро при Обединена Българска Банка, клон „Света София“:

IBAN: BG85UBBS80021435094910

BIC: UBBSBGSF


Йохи, ние сме с теб и няма да оставим нещата така!


Това писмо е написано от един врачанин, който дълги години вече работи в София. Казва се Пламен Петров и е дал много за благотворителността напук и въпреки лошата слава на врачани. Зная, че това, което се говори за хората от Враца не е истина. Това е една умело прикрита обида от пренебрежението, което получават от цялата ни държава. Пренебрежение, датиращо не от днес или от вчера, а водещо началото си още от древността. Тази горчивина се е превърнала в генетичен код, който се предава от поколение на поколение. Сигурна съм в едно обаче, че зад тази добре аранжирана маска и поведение се крият едни горещи сърца, които туптят с болките на другите и които знаят, че най-страшното на този свят е самотата в мъката.



Помогнете на Йоана!



Петя Димитрова